Риболов на сом с буй

Големите риби за стръв се презентират най-точно с буй. Експертът Карл-Хайнц Хьор описва с всички подробности този изпитан метод за река и язовир.

Нито един метод не толкова характерен за модерния риболов на сом колкото риболовът с буй. Същеврвменно нито една друга техника не е спомагала за улавянето на толкова много трофейни сомове. Предвидена първоначално за стоящи води, днес тази техника се ползва с леки изменения и за риболов в реки. Дали в Италия на По или в Испания на Ебро, навсякъде сомаджиите презентират своята стръв на точното място с помощта на буй.

Стръв пред котвата

Когато риболовците откриха наличието на сомове в язовирите по река Ебро, те разбраха, че за тези големи и много дълбоки водоеми са им необходими ефективни методи за риболов. При риболова на сом е от решаващо значение да се презентира голяма риба за стръв на голяма дистанция и за продължителен период от време. Нормалните монтажи на плувка не са подходящи за тази цел. Измествани от самата риба за стръв или от вятъра, те се отдалечават от мястото на разполагането им. Тогава се ражда идеята за риболов с буй. Един закотвен към дъното буй, привързан към него по-тънък скъсващ се повод и накрая монтажът на плувка    - цялото устройство  е семпло, но гениално и ефективно! Междувременно монтажът на буй бе усъвършенстван и пригаждан към различните водоеми, но принципът и предимствата остават едни и същи. Монтажът на буй позволява дори при вятър, течение и риболов с живи риби за стръв да се облавя точно и продължително определено място от водоема. Тъй като на практика цялата система е разположена върху повърхността на водата, не възникват никакви проблеми във връзка със закачките около брега. С монатажа на буй можете да ловите без проблем над потънали дървета. При такива случаи се налага риболовецът веднага след засичането да влезе в лодката и да изкара сома навън в открити води.

Разполагане на монтажите с буй

За да се изнесе даден монтаж на буй, е небходимо някаво плавателно средство. Идеалният случай е когато притежаваме стабилна лодка с мотор. В краен случай може да се използва проходилка или надуваем дюшек. За закотвяне на буя се използват камъни с тегло от 10 до 15 килограма. Добра алтернатива са напълнените с малки камъни чувалчета за лук, чувалчета с пясък или котви за лодка. За буй може да използвате туби, блокове стиропор или големи пластмасови шишета. Важно е буят да има по-голяма подемна сила от теглото на котвата. Когато камъкът-котва се плъзне при някой стръмен подводен скат, той бива все още задржан от буя. Ако нещата не са напаснати, цялата система се проваля.                             За да не се заплете стръвта във въжето на котвата, се нуждаем от едно дистанционно устройство (отклонител). То се състои от къс повод, носещо тяло, което да придържа всичко над водата и клуп или вирбел, в който по-късно се закачва скъсващото се влакно. Дистанционното устрйство служи за осигуряване на достатъчно разстояние  между стръвта и въжето на котвата. Неговата дължина обаче трябва  да бъде по-голяма от поставената дълбочина на монтажа на плувката. Когато презентираме стръвта на дълбочина 6м. достанционният монтаж трябва да бъде за сигурност с дължина 8м. Буят, котвата и дистанционният монтаж са вече подготвени. Сега вече може да навлезем с монтираната въдица във водата. На желаното място спускаме котвата на дъното и завързваме буя зедно с привързания към него дистанционен монтаж. На водоемите с колебания в нивото на водата трябва да използваме по-дълго въже межу буя и котвата. Много е важно при риболов с повече въдици буйовете да не се разполагат близо един до друг. Трябва да има дистанция от около 20 метра, за да може по-късно в тъмната нощ да се маневрира удобно с лодката. Когато сме рзположили буйовете, трябва да привържем монтажите със стръвта. Всичко трябва да е добре подготвено, иначе ще настъпи хаос. Рибите за стръв със закачени към тях куки се намират в голям съд с вода. Късите скъсващи се  поводи са свързани чрез карабинка към основното влакно. Всичко се подготвя старателно и се внимава да не се заплетат влакната.  В лодката трябва всичко да е добре подредено, за да нямаме по-късно затруднения. Точно при силен вятър и течение всичко трябва да протича без усложнения. Преди да се отправя към буя, разхлабвам аванса на макарата. Когато достигна дистанционния монтаж, закачам карабинката на скъсващия се повод към плувката на дистанционния монтаж. Междувременно лодката се отклонява, системата се опъва и отпуснатият аванс на макарата отпуска влакното. С едната ръка хващам въдицата, а с другата прехвърлям стръвта през борда. Накрая откарвам въдицата на брега и я поставям на стойката. После притягам аванса и опъвам правилно влакното.

Капаните са заложени

Всички капани са поставени. Сега вече трябва да се очакват сомовете. Когато първият исполин поеме стръвта, линията се опъва още повече, докато се скъса влакното. В момента, когато рибката скъса влакното, напрегната въдица отскача назад. В повечето случаи куката се закача в устата на сома. Въпреки всичко трябва да се направи безкомпромисно, дори многократно засичане. Добро изпънатият монтаж на буй по принцип е самозасичащ се и убожда сома преди той да е успял да погълне стъвта, което е много ефикасно, особено при системи с повече куки. Носещата сила на скъсващото се влакно трябва да е съобразена с теглото на котвата. Когато се използва монофилно влакно с носимост 8кг. котвата трябва да тежи най-малко осем килограма. Когато носимостта на скъсващото се влакно е по-голяма от теглото на котвата, но не се скъсва при кълване и засичане. В най-лошия случай камъка на котвата се измества или дори се тегли по време на изваждането на рибата. В повечето случаи използвам монофилно скъсващо се влакно с диаметър между 0.28 и 0.35 мм. Като алтернатива на скъсващото се влакно може да използвате клипс, който обикновено се използва при влачене с даунригери. Клипсът се монтира директно след плувката на дистанционният монтаж. Накрая се свързва основното влакно над плувката. Не винаги при кълване сомът скъсва веднага влакното или иважда влакното от клипса. В интензивно облавяни водоеми като Ебро кълването на рибите поради придобитият от тях опит е често пъти по-предпазливо. Когато там ви трепне върхът на въдицата, трябва да засичате незабавно. След засичането на много водоеми е от решаващо знаечение да отидете бързо с въдицата в лодката. Колкото по-бързо направите това, по-малко време ще има сомът да се скрие зад някое препятствие по дъното. Най-добре е риболовецът да застане при носа на лодката, за да може тя да отиде по-бързо до рибата. Когато се намираме над рибата можем ефикасно да я изтеглим нагоре и да приключим по-бързо работата с нея. 

                                   Класически монтаж на буй

Специални системи 

Сомовете обичат да стоят директно зад препятствия, например сред стари маслинови дървета в река Ебро.  Заслужава си директно  пред препятствието да се пласира монтаж на буй. При всички случаи сомът след кълването би се скрил веднага в своето убежище и ще бъде неизбежно загубен. За такива случаи в Испания са разработили специален монтаж на буй. В края на дистанционния монтаж се закрепва голяма карабина, през която преминава основното влакно. Когато рибата скъса влакното или изтегли влакното от клипса, тя све още ще си виси на буя над котвата. В първата фаза на изваждане на рибата основното влакно преминава през карабината. Едва когато сомът загуби силите си и се покаже на повърхността, се откачва карабинката за изваждането на сома на брега. При риболов на река възникват съвсем други проблеми. Силното течение усложнява нещата. Носените от водата боклуци могат бързо да провалят риболова. Те се закачат към буя и още по-лошо към дистанционния монтаж. Там се събира толкова боклук, че се стига до скъсване на влакното или излизане на влакното от клипса. За това е много важно влакното на дистанционния монтаж да бъде над водата. Това се постига със спецялен буй, който се повдига при опъване. При този случай влакното на дистанционния монтаж се закрепва към най-високата точка на буя. По този начин влакното е разположено чак до плувката над повърхността на водата.

Провеждане на гъвкав риболов

Монтажът на буй може да се използва многостранно. Дали плътно под повърхността на водата или близо до дъното, стръвта може да се презентира много точно във всички дълбочини на водата. Първоначално системата е била разработена за риболов с риби за стръв. С нито един друг метод не могат да се презентират такива големи риби за стръв. Така например в Испания шараните за стръв с тегло гилограм и половина не са нещо особено. С буй могат да се презентират и по-големи риби за стръв. Също така ефективно могат да бъдат една педя дълги червеноперки или змиорка. Не е задължително стръвта да бъде жива риба. Например с по-фина система на буй само с една тройка могат да се презентират отлично грозд червеи или калмари, които са уловисти не само в Германия. Монтажът на буй е винаги особено ефективен, когато сомовете са активни. По време на почивки, които при големите исполини могат да траят продължително време, спадат значително изгледите за риболовен успех . Тогава кълване има най-вече при презентиране на стръвта плътно над дъното. Методите като риболов на дрейф, при който сее претърсват големи водни площи са винаги по-добрия избор при такива ситуации. Така че не трябва много дълго да се придържате към стария изпитан метод на буй, ако няма кълване,независимо че той принадлежи към абсолютно върховите техники на риболов!

Неоходимо оборудване за риболов на буй

Пособията за риболов на буй трябва да са много издръжливи. Добре е да се използват въдици с голямо съдържание на стъклени влакна. Те са значително по-тежки и дебели в сравнение с моделите от модерни материали, но са по-подходящи за този дълготраен груб риболов. Въдиците за риболов на буй могат да бъдат малко по-дълги - 3.00 до 4.00 метра са идеални.С тях обтегнатото влакно се държи по-добре над водата, а също така и засичането на големи дистанции може да се извърши по-добре. Независимо от вида на макарата, тя трябва да бъде абсолютно стабилна с голяма вместимост на влакно. При риболова на буй се лови често на големи дистанции и то с много дебели влакна. Трябва да се използват най-малко 150 метра плетено влакно с диаметър 0.50 до 0.60 мм. Незаменим атрибут при риболова с буй е стабилната стойка на въдицата, която трябва да може да се държи здраво в земята. Независимо дали в мекия пясък на По или каменистите брегове на Ебро, стойката трябва да издържа, дори в края на влакното да вилнее някоя по-дълга от два метра  "борбена свиня". Стойка за единична въдица,която може да се регулира допълнително сме разработили за програмата Mantikor на Mosella. Там където стойката  не може да се вкара в земята, помага само тринога. При риболова на буй бързо се отсява житото от плявата. Малко модели могат се справят с натоварването, което възниква при риболова на буй. 


За пъстърва с мъртва рибка


Блесни, воблери, мухи... Всичко това са изкуствени примамки за риболов на пъстърва, доказали себе си в практиката. Да уловиш пъстърва с примамка, изработена от метал, дървесина, козина или текстил определено си е постижение. Доста колеги поставят сининговия и мухарския риболов на пъстърва над класическия улов с естествена стръв, тъй като е по-труден и емоционален. Има и трети метод за лов на пъстърва - този с мъртва рибка. Той съчетава в себе си най-доброто от предишните два - майсторската презентация на примамката и способността на рибката да примами дори и най-хитрите и капризни пъстърви.
Оборудването
Риболовът на пъстърва с мъртва рибка има доста разновидности по отношение на въдицата. Единият е да ловим с болонеза от порядъка на 5-6 метра, което реално прави методът доста близък до класическия улов с естествена стръв, където подаваме примамката под върха на пръчката си. Доста по-вълнуващ е другият вид, при който използваме схемите за презентация на примамката от спининговия риболов. Той се извършва с по-къса въдица между 2.70 и 3.00м, има доста по-широк обхват като замятане и облавяне, и изисква повече майсторство. подбира се средно твърда пръчка с акция в рамките на 5-20. Макарите са същите, като при класическия спинингов риболов с блесна или воблер. Влакното варира в диапазона 0.16 - 0.18 за монофилните и около 0.08 - 0.10 за плетене.
Монтажите
В общи линии за риболов на пъстърва с мъртва рибка се използват умалени варианти на "Драшкович" които се пригаждат към спецификата на пъстървата. В повечето монтажи се избягва използването на стоманена тел, каквато имаме при риболова на щука, и се залага на по-финото плетено или монофилно влакно.
Монтаж "Ларди"
Лешамката се нанизва на около 1.5-1.7 срама, на което има изработени контири за по-добро задържане на рибката. Куките се монтират на плетено влакно с диаметър 0.14 или монофилно 0.18, като първата тройка е №12, а следващата откъм опашката- №14. Самото влакно минаава през дупка в горната част на острието. В предната част на влакното нанизваме оловно топче. Неговото тегло можа да варира между 2 и 8 грама в зависимост от реката, на която ловим, дълбочините в нея, силата на течението и ред други фактори. Парче тънка медна тел усуква около славата на рибката, за да я държи по-добре на оловното острие. Двата оловни елемента в монтажа осигуряват равновесие на примамката. Използва се с лешанки с размери около 4-5см.
Монтаж "Три в едно"
При тази схема имаме само една тройка кука. Цлият монтаж се прави на вирбела - нанизва се острието, на което се поставя рибката, а след това отново на вирбела се слага и поводът с тройната кука. Тази схема е по-прецизна, тъй като имаме само една тройка.
Монтаж "Чебурашка"
Използва се класическото устройство за риболов на хищници, но в умалени размери. Вариантът е с една или две тройни куки, вързани с плетено влакно.
Монтаж "Нищелка"
Използва се метална ос от усукана финна стоманена тел, с тройка в единия край. Другият край на пособието е оформен като ухо на игла. Лешанката се нанизва дупето и оста излиза през устата и Оловното топче се нанизва на влакното, а нищелката се привързва към долния му край. Може да нанижем мънисто между оловото и нищелката, което да служи като амортисьор. Между оловното топче и основното влакно би могло да монтираме вирбел, за да няма усукване. По избор можем да поставим  и финна медна тел, с която да привържем главата на рибката.
Други монтажи
Риболовът на пъстърва с мъртва рибка е много вариативен и позволява и други видове монтажи. Ако развихрим въобръжението си, бихме могли да изработим най-различни приспособления.  Някои използват съвсем опростени варианти с единична кука, вързана в края на основното влакно, и монтирано неподвижно или подвижно олово на 2-3см по-нагоре. Всичко е въпрос на импровизация и лично виждане.
Техника и тактика
Веднъж поставена на монтажа, лешанката е готова да влезе в работа. Презентирането на примамката се извършва по специфичен начин, който зависи не само от конкретното място, но и от някои общи принципи в риболова с мъртва рибка. По-лесно е, ако търсим пъстървите близо до нас, тъй като имаме по-добър контрол върху линията. Ако обаче да облавяме бърз участък на дистанция 15 метра, се изискава да имаме непрекъсната връзка с примамката посредством държане на линията в изпънато състояние. И така - веднъж заметнали имаме представа в каква треактория ще се движи нашата лешанка, и какви движения ще и придаваме. Ако мястото позволява, рибката се води с лека придърпване и отпускане. Добре е преди това да опитаме в някое място блозо до брега, за да знаем как играе примамката ни при различните видове движения на въдицата. В общи линии трябва да се стараем да имитираме омаломощена  и болна лешанка, която не може да се пребори с течението и плува, понесена от него надолу. Към такава лесна за улавяне жертва пъстървата взима бързо решение за атака. 
Изтичане и задържане
По прицим съществуват две основни техники на водене на муртвата рибка във водата - на изтичане или задържане срещу течението. И двата работят добре, а изборът се прави според конкретната ситуация, мястото и позицията, която сме избрали.
На изтичане.
Подходящ метод, когато ловим  с подаване на примамката срещу течението и водене по течението, или в случай, че мястото се намира точно пред нас. Подаваме рибката в горната част на облавяния участък. Държим високо въдицата, с изпъната линия. След като рибката падне до дъното, то започва да се движи под напора на водата. Държим влакното изпънато, като се стараем да обираме влакното много прецизно. През няколко секунди извършваме леки движения нагоре с върха на причката, в резултат на които рибката подскача и извършва предизвикателни движения. когато примамката дойде пред нас и тръгне надолу, започваме да отпускаме влакно, като отново държим влакното изпънато. По този начин във всеки един момент можем да усетим кълването на рибата и да засечем веднага. Бързото засичане се налага от това, че пъстървата само за секунда-две схваща измамата и се опитва да изплюе примамката.
На задържане.
Този метод се използва, когато сме заели позиция в горната част на вира и спускаме примамката по течението надолу. В този случай работим с отворен бигел на макарата, държим влакното между пръстите си и отпускаме леко. Отвреме- навреме пруидурпваме и отпускаме примамката. По този начин имитираме омаломощена лешанка. Налага се да бъдем добре прикрити, тъй като в този случай попадаме и има риск да бъдем забелязани, особено при много бистри води. На задържане е подходящо да се лови, когато облавяме вир, близо до нашия бряг, и особено ако се налага да подадем на място, над което има надвиснали клони и храсти, или да пребъркаме района около някои подводни коренища. В този случай имаме възможност да се притаим на брега, и без да се показваме напред да подадем примамката както трябва. Ако има пъстърва, вероятността да нападне е много голяма. 
                                                              От Станил Йотов 

Жегата буди гигантите



ма няколко начина за ловене на бял амур.При риболова на амури с тегло над 5 кг. се практикува само техника на дъно. Специално въдици за амури се залагат на река Дунав и на язовири като "Овчарица" и "Жребчево" където риби с тегло от 15 до 35кг. се ловят често.По останалите водоеми въдиците се залагат за шаран,а белия амур се лови между другото.Съвременният шаранджийски риболов включва и риболова на бял амур. Тениката "на косъм" при риболов с наниз от стара царевица или протеинови топчета дава отличен резултат и при при риболова на бял амур. При тези системи се игнорират дребните риби и на такъма  налитат само елитни екземпляри. Такъмът се занася с лодка на дистанция около 200м. Между две шамандури се захранва обилно със стара царевица по веднъж на ден. Лови се или с Pop-up монтаж или с горен монтаж - повод на 50-60см, над оловото Шаранджийските въдици със сигнализатори са най-добрият избор. По платените водоеми се ловят все по-често амури на плувка. Те разбира се са доста по- малки и е възможно да се ловят с мач въдица или с телескоп макара. Забърква се сравнително рахава захранка, в която се добавя кутия сладка царевица. Там където има амури, не е проблем да се уловят по десетина на ден. 

Да се ловят бели амури с тегло до 3кг, гарнирани с едри шарани и каракуди, се понрави на стотиците риболовци, обградили гребната база  в Пловдив  през уикенда. Едни се справиха по-добре, други не дотам. Най-много риби естествено се ловиха в блозост до моста. Там първият улови близо 25кг, за три часа риболов. По-нататък резултатите намаляваха до към 4-5кг. Все пак се ловиха много риби  и стана изключителна итересно състезание. 

                                                                                                   От Калоян Белополски